БЪЛГАРИЯ – УНИКАЛНА РАСТИТЕЛНОСТ И ВИДОВЕ МЕД

Пчеларството в България има хилядолетна история. Традиците са запазени и до днес и развитието на този сектор върви с бързи темпове. Но за да има пчеларство е необходимо да съществува и подходяща растителност. А на тази основа нашата страна е уникална с многообразието си.

МЕДОНОСНИТЕ РАЙОНИ НА БЪЛГАРИЯ

Районите за производство на пчелен мед и пчелни продукти в България се определят в зависимост от преобладаващата основна растителност, която има значение за пчелите.
Над 1500 растителни вида в България отделят нектар и прашец. От тях значение за пчелите имат около 250 вида. В зависимост от времето на цъфтежа те се разделят на ранно пролетни, пролетни, летни и есенни. Медоносните растения може да биват горски, тревни и храстови.
Горите са най-добре запазената и най-широко разпространената форма от естествената растителност. В България има широколистни и иглолистни горски видове.
От широколистните видове най-разпространени са буковете и дъбовете. Букови гори се срещат в Западна и Средна Стара планина, Същинска Средна гора и Странджа между 1000 и 1500м. надморска височина. Дъбови гори има в равнините и планините до 1000м. надморска височина. Характерна широколистна горска растителност в България са лонгозните гори, разпространени в долните течения на черноморските реки ( Батова, Камчия, Ропотамо, Велека). В Беласица, Берковска Стара планина, Славянка, Огражден са най-хубавите кестенови гори.
Иглолистни гори има между 1000 и 2100м. надморска височина в Рила, Северен Пирин, Западни Родопи, Витоша, Западна и Средна Стара планина. Разпространени иглолистни видове у нас са бор, смърч, ела и мура.
Храстовата растителност в България е представена от шипка, глог, трънка, драка, люляк, смрадлика, зеленика, хвойна и др.
Тревната растителност е най-разпространена в южна Добруджа, Дунавската равнина и високите части на планините.
Голямо значение за страната имат билките, които може да се причислят към богатствата на България.
За запазване на растителното богатство на държавата са създадени много резервати, национални паркове и защитени територии.
От гледна точка за развитието на пчеларството в България и разпространената медоносна растителност могат да се обособят отделни райони, които имат специфични характеристики и в които се добиват определени видове мед.
В настоящата брошура са представени основните райони у нас, в които се произвеждат най-големи количества пчелен мед и пчелни продукти. Това са:

• Дунавска равнина;
• Старопланински;
• Странджански;
• Тракийски;
• Рило-Родопски.

Дунавска равнина

Дунавската равнина е най-северната физикогеографска област в България. Простира се между р. Дунав  на север и Предбалкана на юг. На запад достига р. Тимок, а на изток – Черно море. Голяма част от равнината се използва за земеделие.
Почвените типове и специфичните климатични условия обуславят прехода от широколистна горска растителност на запад към по-сухолюбива тревна растителност със степен характер на изток. Естествената растителност заема ограничени пространства (в районите неподходящи за земеделие). Днес естествената растителност е запазена в Дунавските острови и неизползваните за земеделие части от крайречните низини, където нивото на подземните води е високо. В състава на тези гори влизат главно влаголюбиви видове – върба и топола. От дървесните видове най-разпространени са някои видове дъб (цер и благун), акация, бряст, габър, липа, леска и др. От степните видове най-разпространени са степните треви като садината, коилото, перуника и др.
От медоносната растителност с най-голямо значение са насажденията с акация,липа,рапица и слънчоглед. В района са разположени големи масиви с акациеви и липови гори, които представляват повече от 50% от всички такива насаждения в България. В района е развито овощарството. Произвеждат се кайсии, ябълки и др. Най-големите площи у нас с рапица и слънчоглед са именно тук.
В този обширен район са разположени около 60% от пчелните семейства и се произвежда 62% от пчелния мед в България.
Произвеждат се акациев, липов и слънчогледов мед и мед от рапица.
Странджански

Странджа е планина, разположена в югоизточна България между Черно море и горнотракийската низина. Общата площ на планината е около 10 хил. кв. км.
На нейна територията се намира Природен парк „Странджа“ (обявен за парк през 1995 година с 116 136,2 хектара и той е най-голямата защитена територия в България).
Специфичният климат на Странджа е причина за уникалната растителност. Флората на Странджа е сложен конгломерат от различни по произход, биологични особености и степен на еволюция растителни видове с висока природозащитна стойност. Преобладават дъбови и източнобукови гори, които покриват около 80% от парковата територия. Голяма част от тях са вековни, естествени, със запазен първоначален състав и разнообразие. Общият брой на растителните видове в Странджа е около 1665 вида – над 47% от видовете висши растения в България.
Странджа е най-слабо населената област в България – едва 10 души на квадратен километър.
От гледна точка на развитието на пчеларството в Странджа представляват интерес дъбовите гори, от които се добива манов мед. Произвежда се около 70% от дъбовия манов мед в България.

Старопланински

Стара планина или Балкан (в античността на гръцки Αίμος, Хемос; на латински Haemus, Хемус) е планинска верига в Европа, намираща се на Балканския полуостров, на която полуостровът е и кръстен. Тя се простира на запад от Източна Сърбия (устието на р. Тимок) до Черно море на изток (н. Емине), като по-голямата ѝ част се намира на територията на България. Стара планина е разположена по цялата дължина на България и разделя условно страната на Северна и Южна България. Най-високият ѝ връх е Ботев (2376 м). В нейното землище са обособени много природни паркове, защитени местности и национален парк.
Подобно на почвите и при растителността се наблюдава добре проявена вертикална зоналност. До около 800 м н. в. преобладават широколистните видове, предимно дъб и габър, над които е поясът на буковите гори. На много места именно букът формира горната граница на гората. Над буковите гори на отделни места се срещат хубави смърчови гори, на места смесени с ела (Берковска и Калоферска планина). Срещат се още ограничени площи на гори от бяла мура (Тетевенско) и черен бор. По северните склонове на Берковска Стара планина има естествени гори от реликтния обикновен кестен. В Централна Стара планина по карстови терени се среща еделвайсът (района на Козята стена и вр. Мазалат). Най-високите части са заети от пасища и ливади. От храстовите видове са разпространени шипка, глог, къпина, дрян, леска, хвойна, боровинка, връшняк, трънка, драка, смрадлика, люляк и др. На отделни участъци в Средна и Западна Стара планина са запазени и храстови съобщества от клек. В района на Айтос е разпространен ендемитът айтоско сграбиче, а в централните части на планината се среща ендемитът старопланинска иглика. Западно от Сливен е и най-северното находище на средиземноморския вид кукуч. Значително е разнообразието на тревни видове ­ власатки, ливадина, детелина, светлика, острици, орлова папрат, картъл, полевица и др.
Това е слаб район за производство на мед. Средните количества които се добиват от пчелно семейства е 5-7 кг. Това е полифлорен мед, получен от много голям брой растения с уникален вкус и аромат.

Тракийски

Тракия (на гръцки: Θράκη, Траки, турски: Trakya, Тракя, латински: Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която днес обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция. Българската част на Тракия е известна като Северна Тракия, настоящата турска като Одринска или Източна Тракия, а настоящата гръцка като Беломорска или Западна Тракия. Жители на областта в Античността са траките от които тя носи името си, а днешните ѝ обитатели – българи, турци и гърци, по името на географския район в който живеят, понякога са наричани и тракийци.
Един интензивен пчеларски район. Преобладава земеделското производство, но има запазени и естествени ареали в Средна гора и поречията на реките. Произвежда се акациев, слънчогледов, лавандулов, ментов и полифлорен мед, както и мед от рапица и кориандър. Тук се добива 25% от произвеждания мед в България. Най-интензивния район за производство на пчелен прашец и пчелно млечице.

Рило-Родопски

Най-старонагънатият планински масив на Балканския полуостров. Простира се между река Марица на изток, Динарските планини и Шарско-Пиндската верига на запад, и Карпатско-Балканските планини на североизток.
Родопските планини включват Рила, Пирин и Родопите. Те са залесени и богати на флора и фауна. Над 1800-2000 m надморска височина се простират пасища.
Голямото климатично и почвено разнообразие обуславят голямо растително разнообразие. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове. В ниските части на Източните Родопи горите отстъпват място на субсредиземноморските нискостеблени видове – вергилиев дъб, брекиня, габър, дива круша, драка, червена хвойна и др.
На височина над 800 м преобладават гори от обикновен горун, мизийски бук, габър, ясен, явор, шестил и др. В иглолистния пояс, който е развит предимно в Западните Родопи се срещат обикновен смърч, бял бор, черен бор, както и бук. На по-голяма височина преобладава храстовата растителност и алпийските ливади. Растителността е вертикално зонирана в три височинни пояса – горски, субалпийски и алпийски. Горският пояс е зает предимно от иглолистни дървета бял и черен бор, мура, ела, обикновен смърч и достига приблизително до 2000 м. Оттам нагоре до 2500 м следва субалпийският пояс, в който доминират храстите клек и хвойна, чиито размери намаляват с увеличаването на височината. Накрая идва ред на алпийският пояс, зает от треви, лишеи и мъхове, а на границата между двата в изобилие се среща черната боровинка. По-особена е растителността край водните басейни, където най-често могат да се срещнат представители на рода на острицата.
Много слаб район за пчеларстване. Нисък среден добив от пчелно семейство. Невъзможност да се развива промишлено пчеларство поради тежките климатични условия, лоша инфраструктура и нападения на мечки.
Но тук се произвеждат големи количества разнообразен пчелен прашец, също прополис и пчелно млечице. Единствения район за производство на иглолистен манов мед. Той се добива от елата и смърча над 1000м. надморска височина. Полифлорния мед от този район се отличава с уникални вкусови качества и консистенция.

ВИДОВЕ ПЧЕЛЕН МЕД

Акациев пчелен мед
Органолептични характеристики. Некристализиращ /поради високо съдържание на фруктоза/. Светъл цвят и специфичен тънък аромат.

Поленовата характеристика – ниско общо количество поленови зърна /средно 9200 зърна / 10 г., минимум 1000 и максимум 19000/. Процентно съдържание на акациев полен от общото количество полен също е сравнително ниско /средно 28,1 %, минимум 7,0 % и маскимум 59,5 %/

Физико – химични характеристики. Ниски стойности на цвета, елетропроводимост, киселинност, съдържание на ензими, пролин и глюкоза и ниско съотношение на глюкоза/вода. Съотношението на фруктоза /глюкоза е повишено, както съдържанието на фруктозата и захарозата са повишени

Физико – химични показатели на българският акациев мед
Цвят – 12.7 мм., Вода – 17.9%, рН – 4.51, Обща киселинност - 14.3 мекв./кг, Диастаза - 10.3 д.ч., Фруктоза/глюгоза – 1.61, Захароза – 7.09%, Полен – 28%
ОРГАНОЛЕПТИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ
Цвят – светложълт;
Аромат – недостатъчно изразен;
Вкус – сладък ; Консистенция – течна маса;
Лечебно приложение – Акациевият мед има умерено изразени летливи и нелетливи антимикробни вещества.Намира приложение като добро общоукрепващо и невротонично средство. Препоръчва се при лекуване на стомашно-чревни, чернодробни и бъбречни заболявания. Има леко експекториращо действие, по лекарско предписание оказва антидиабетичен ефект.
Манов пчелен мед

Маната се продуцира от голям брой смучещи насекоми върху различни иглолистни и широколистни дървесни видове.

Органолептична характеристика. Цветът е тъмен до много тъмен и интензивен със зеленикав оттенък, ароматът е специфичен, сладкостта средна, киселинността е висока, кристализацията е бавна, консистенцията гъста поради ниското водно съдържание.

Микроскопска характеристика. Мановият мед се характеризира с присъствието на т.нар. манови елемнти /хифи, спори, водорасли, плесени/ и цветен прашец от немедоносни растения. Съотношението манови елементи / поленови зърна е средно 1,5 с гранични стойности 0,30 и 0,40, а общото количество растителни елементи е средно 151,80 и гранични стойности 35,30 и 373,00.

Физико – химична характеристика. Мановият мед се отличава с високи стойности на показателите цвят, елетропроводимост и рН, положителна оптична активност и ниска стойност на фруктоза, глюкоза, сумата от глюкоза и фруктоза, отношението глюкоза/вода.

Физико – химични показатели на българският манов мед
Цвят - 86 мм., Вода – 16.1%, рН – 5.1, Обща киселинност - 28.4 мекв./кг, Диастаза - 22.6 д.ч., Фруктоза/глюкоза – 1.25, Захароза – 0.8%, Електропроводимост – 1.20 mS/cm
Органолептични показатели:
Цвят – от светложалт до тъмнокафяв ; Аромат – характерен ;
Вкус – сладък понякога с леко кисел или горчив привкус ; Консистенция – гъста течна полукристализирала или кристализирала маса
Лечебно приложение – Поради високото съдържание на микроелементи мановия мед е подходящ за болни страдащи от анемия. Използва и за лечение на горните дихателни пътища – кашлица, бронхити. Мановият мед е страхотно противоанемично средство, укрепва сърдечния мускул, подсилва имунната система, предпазва от кръвоизливи в мозъка и ретината на очите.

Липов пчелен мед

Органолептична характеристика. Цветът е от светъл до средно интензивен. Ароматът е силен и специфичен. Киселинността е ниска. Кристализацията е бавна. Сладкоста е средна.

Поленова характеристика. Малко количество полен. Общият брой на поленовите зърна е средно 15800/10 г. с граници на вариране 3000 и 35200. процентното съдържание на липов полен е средно 22,9 % /от 1 до 55,9%/.

Физико – химични характеристики. Липовият мед има електропроводимост която е по висока от стойностите характерни за нектарния мед, защото има примеси от манов мед.

Физико – химични показатели на българският липов мед
Цвят - 33.3 мм., Вода – 16.9%, рН – 4.4, Обща киселинност - 23.5 мекв./кг, Диастаза - 16.8 д.ч., Фруктоза/глюкоза – 1.18, Захароза – 1.2%, Полен – 28.3%

Органолептични показатели:
Цвят – светлоянтърен ; Аромат – напомня аромата на липов цвят ;
Вкус – сладък с леко горчив вкус ; Консистенция – гъста течна полукристализирала или кристализирала маса

Лечебно приложение – Антимикробното действие на липовия мед е силно изразено спрямо Грам-положителните и Грам-отрицателните микроорганизми, а антипротозойното - спрямо инфозории, амеби и трихомонади. Има и добре изразени антимикотични свойства. Оказва експекториращо, бронхолитично, противовъзпалително, кардиотонично и слабително действие. Действува добре при рани и изгаряния, както и при лечението на някои гинекологични болести.

Полифлорен пчелен мед /букет/

Органолептична характеристика. Цветът е средно интензивен. Ароматът е силен . Кристализацията е по-бавна или по-бърза в зависимост от състава му. Сладкоста е средна.

Поленова характеристика. Голямо количество разнороден  полен.

Физико – химични показатели на полифлорния пчелен мед
Цвят - 34-45 мм., Вода – до 20%, рН – 4, Обща киселинност - до 50 мекв./кг, Диастазна активност - положителна, Захароза – до 5%, Полен – разнороден%

Органолептични показатели:

Цвят - от светло-жълт до кафеникаво-червен ; Аромат - приятен; Вкус – сладък; Консистенция – гъста течна полукристализирала или кристализирала маса

Лечебно приложение – Божествен еликсир, чудо на природата – тези определения за меда едва ли биха могли да съчетаят само в две думи всичките предимства на една наистина вълшебна храна. В древния изток използвали меда не само заради хранителните му качества, но и като универсално лекарство. Днес учените са единодушни по отношение на изключителните целебни свойства на уникалните пчелни продукти: мед, пчелен прашец, прополис или пчелен клей. Мощен стимулатор на имунната система, те предпазват човешкия организъм от вирусни заболявания, подобряват умствената дейност, регулират кръвното налягане, предпазват от левкемия. Освен витамини, ферменти, минерали, тези продукти съдържат незаменими аминокиселини, които петкратно надвишават тези, които се съдържат в месото, яйцата и сиренето.
Страната ни е уникално кътче за развиване на пчеларството. Чистият нектарен български мед е с много витамини, а многоцветният мед е с много добър химически анализ. Наличието на тези билки, които растат само по склонове на България, го правят един от най-ценните продукти в света.